Симеон Попов

Симеон Попов е пастор, автор на християнски книги. Произхожда от методисткото семейство на Димитър и Анка Попови от гр. Шумен. Макар че баща му е
православен свещеник, Димитър харесва богослуженията в Методистката църква – общото пеене и молитва, четенето и тълкуването на Божието слово на
говорим български език. С пълни торби Библии и книги с духовно съдържание той тръгва по опасния път на библейския разпространител и книжар.

Симеон Попов завършва гимназия през 1922 година и е изпратен на едногодишен стаж за пастир в гр. Попово. На следващата година служи като помощник на
пастир Иван Тодоров в методистката църква в гр. Велико Търново. През есента на 1924 г. той е изпратен да учи богословие в семинарията в гр. Франкфурт на
Майн (Германия). Там Симеон Попов среща и своята съпруга Елзи. От 1927 до 1932 година служи в методистката църква в гр. Свищов, след което получава
нацначение за Методистката църква в гр. Ловеч, където работи до 1937 г. След това е преместен в църквата в село Войводово, където остава до арестуването
си през 1949 г . Подложен на силен натиск в Държавна сигурност. Той е обвинен в шпионаж, като основните мотиви за това са, че съпругата му е германка и е
получил образованието си в Германия. Той е включен във втория пастирски процес и осъден на седем години и осем месеца затвор. Излиза от затвора през
1955 г. Той отива в с. Войводово и работи като готвач на бригадата механизатори. Освен това не престава да благовества, като посещава методистките църкви
в Плевен, Русе, Хотанца, Велико Търново и Страхилово. През 1958 г. получава назначение за пастир в Методистката църква „Д-р Лонг” в София. Тогавашната
Народна милиция ги изгонва от София. Пастор Симеон Попов и семейството му се преместват в гр. Шумен, където служи до смъртта си.

Автор е на книгата "Защо вярвам в Бога" (1993), която е одобрена като помагало по вероучение в гимназиалния курс на българските училища; библейският
роман "Йосиф", книги и брошури за християнската вяра. Много от неговите проповеди за издадени в книги.