Разликата между Стария и Новия Завет в Библията

По време на Тайната вечеря Христос взема хляб и го дава на учениците Си да ядат с думите: "Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоменание. Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива" (Лука 22:19-20).

Забележете, че Той не казва „това е нов завет“, а „това е новият завет“. Той говори за един конкретен и добре известен нов завет – този, който е предречен от пророк Еремия (31:31-34). Забележете също, че го нарича новия завет, за разлика от стария завет, който Бог сключва с Израил след излизането от Египет – завета, основан на Мойсеевия закон.


КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА СТАРИЯТ ЗАВЕТ

Какво означава завет в този духовен контекст? Можем да го илюстрираме с практиките, които са били обичайни по времето на Мойсей. В тези времена великите императори сключвали завети с васалите си, които да напомнят на тези подчинени царства колко велик е императорът, какви предимства им е дал, какво се очаква от тях, какви облаги ще получат, ако се покоряват на императора, и какви наказания ще си навлекат, ако се разбунтуват. С други думи, тези договори формулират взаимоотношенията между великия суверен и неговите поданици.

Такива договори са се наричали завети. В този смисъл старият завет е договор между Израил и Бога и формулира взаимоотношенията между Него като Суверен и евреите като поданици. Встъплението на завета (Изход 20:2) напомня на израилтяните кой е божественият Император: Аз съм ГОСПОД, твоят Бог – и какво е направил Той за тях, – който те изведох от египетската земя, от дома на робството. (Това встъпление между другото ясно показва, че езичниците никога не са били включени в този завет, макар мнозина, дори и някои християни, да твърдят това – Бог никога не е извеждал езичниците от Египет.)
След това заветът излага в десет главни и множество по-маловажни заповеди поведението, което Бог очаква от израилтяните. Уточнява се и начинът на съхранение на заветните документи в ковчега на завета (Изход 25:21) и се заповядва условията на завета да се прочитат пред събрания народ веднъж на всеки седем години. След това се описват проклятията, които ще постигнат народа, ако не се покорява на завета, както и благословенията, които го очакват, ако го спазва (Второзаконие 31:10-13; 11:26-28; 27:11-28:68).

И така, ясно е, че старият завет, макар да се основава на моралния закон на Бога, е нещо много повече от нравствено напътствие и съвет. Той поставя условията, при които Бог е готов да влезе във взаимоотношение с Израил и да бъде негов Бог. Бог е готов да приеме народа и да го благослови, да го обяви за Свой народ, стига този народ да спазва изискванията на Неговия морален закон. Ако обаче израилтяните нарушат този закон или по някаква причина не успеят да го спазят, тогава заветът ги предупреждава, че Бог ще ги осъди и отхвърли.

Разликата между закона като морално наставление и закона като основа за заветно взаимоотношение е изключително съществена. Нека използваме една илюстрация. Готварската книга на госпожа Бийтън е световноизвестна колекция от много добри, доказани рецепти. Ако една домакиня следва стриктно нейните напътствия, ще стане много добра готвачка. Е, напълно разбираемо би било, когато един млад мъж се жени, да подари на жена си тази готварска книга – като нещо повече от намек за кулинарните стандарти, които очаква от нея. А ако тя е момиче с добър характер, вероятно ще приеме книгата с радостна усмивка – дори и да не е с голям ентусиазъм. Какво би станало обаче, ако младият мъж заяви, че с подаряването на готварската книга той полага основите на взаимоотношенията с жена си? Това означава, че докато тя спазва буквално и точно всички инструкции в книгата, той ще я приема за своя съпруга, ще я цени, ще я пази, ще се грижи за нея и ще я обича, но ако тя някога не успее съвършено и безпогрешно да спази всичко, ако се случи да загори супата, да сервира недопечено месо или да развали лимоновите сладки, той ще се смята длъжен да я отхвърли и да се разведе с нея. Предполагам, че едва ли на света има жена, която би приела да се омъжи при такива условия.

Точно такова нещо обаче – и дори много по-строго – представлява заветът, който Израил сключва с Бога. Неговият закон постановява по същество, че хората трябва да обичат Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с целия си ум, с цялата си душа и цялата си сила, както и своите ближни – като себе си. Докато изпълняват вярно и стриктно това условие, Бог е готов да бъде техен Бог да ги приема и да ги благославя. Но те се съгласяват, че ако поради слабост или отклоняване от пътя не успеят да спазват Неговия закон, частично или изцяло, ще бъдат отхвърлени и прокълнати.
Забележително е, че Израил се съгласява да сключи подобен завет. И фактът, че израилтяните го правят с готовност, несъмнено показва колко са ревностни и религиозни, но същевременно и колко малко познават слабостта и греховността на собствените си сърца. Още преди Мойсей да успее да донесе от планината плочите със записания завет, те вече са успели да нарушат едно от най-основните му изисквания.

И въпреки многократно повтарящия се през вековете неуспех на Израил да спази своята част от завета, въпреки мъките и наказанията, които народът си навлича, все още се срещат хора – дори и сред християните – които смятат, че добро и удовлетворително взаимоотношение с Бога може да се изгради на основата на спазване на стария завет. Те рядко го изразяват с такива богословски понятия, по-скоро казват нещо такова: „Аз вярвам, че ако правя всичко възможно да спазвам заповедите, да служа на Бога и да обичам ближния си, всичко ще е наред и накрая нещата някак си ще се оправят.“ Но нещата, разбира се, няма да се оправят.Просто няма как да се оправят. Това, което те наричат „правя всичко възможно да спазвам заповедите“, при по-внимателна проверка се оказва не спазване, а нарушаване на заповедите – може би двайсет и пет процента неуспех, може би повече или по-малко – но винаги неуспех, никога съвършено спазване на заповедите. И ако хората сериозно настояват отношенията им с Бога да зависят от техните несъвършени опити да спазват Неговия закон, то тогава Бог няма друг избор освен да ги отхвърли, както е отхвърлил и Израил.


Цялата тази концепция е отдавна остаряла. Още през шести век пр. Хр. еврейският пророк Еремия разбира, че е невъзможно човек да постигне задоволително отношение с Бога въз основа на условията на стария завет. Затова Бог го вдъхновява да пророкува, че един ден Той ще сключи с хората нов завет, при различни условия. И така, когато в горната стая на онази къща в Ерусалим Христос дава на учениците Си чаша вино и им казва: Тази чаша е новият завет в Моята кръв (Лука 22:20), учениците Му разбират, че Той обявява сключването на новия завет, описан от Еремия. Това поставя началото на едно принципно ново отношение между хората и Бога.“Но по какво новият завет се отличава от стария? Той е нов в два аспекта – в естеството си и в условията си. По естество новият завет е едностранен завет, докато старият завет е двустранен. Нека илюстрираме тази разлика с една проста аналогия. Да речем, че искате да си построите къща и наемате за това строителна фирма. Най-вероятно ще сключите договор с тази фирма. Договорът, разбира се, ще бъде двустранен – в него ще има условия, които трябва да изпълните както вие, така и строителната фирма. Например ще се споразумеете, че фирмата ще ви построи палат с четиридесет стаи, тенис корт и отопляем външен басейн, а след като завърши и ви предаде обекта с всички спазени изисквания, вие от своя страна ще ѝ платите половин милион лири стерлинги. Договорът също уточнява, че ако някоя от страните не спази някои свои задължения, ще бъдат наложени съответните санкции.

Старият завет е точно такъв двустранен договор. Бог трябва да изпълни Своята част – да приеме Израил за Свой народ и да го благослави изобилно. Но това зависи от изпълнението на условията от страна на Израил, който трябва да спазва Божия закон съвършено. В завета е записано също, че ако Израил не изпълни своята част, наказанието ще бъде проклятие от Бога.
И Израил се проваля: те не останаха в завета Ми и Аз не се погрижих повече за тях, казва Господ (Евреи 8:9). И затова в същия този пасаж Господ обяснява, че старият завет трябва да бъде изоставен и да бъде сключен нов завет: Ето, идват дни заявява ГОСПОД, когато ще сключа с израилевия дом и с юдовия дом нов завет. Не такъв завет, какъвто направих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа от египетската земя, защото те престъпиха завета Ми, въпреки че Аз им бях Господар, заявява ГОСПОД. (Еремия 31:31-32).
Грешката не е в стандартите, изисквани от стария завет. Нито пък Бог е решил в днешно време да се задоволи с някакъв по-толерантен и по-снизходителен закон от старозаветния. Проблемът е в неспособността на човека да спази условията на какъвто и да било двустранен завет между него и Бога, основан върху Божия закон.



НОВИЯТ ЗАВЕТ Е ЕДНОСТРАНЕН ЗАВЕТ


Затова нека разгледаме другия вид завет, който нарекохме едностранен завет. Представете си, че получите от някаква адвокатска кантора писмо, в което се казва, че ваш далечен роднина в Америка е починал. Вие не познавате този роднина, той е емигрирал в Америка много преди да се родите. Разбира се, сте дълбоко натъжен от неговата кончина, но в същото време ви обзема неимоверна радост от новината, че той ви е завещал цялото си състояние от един милион долара. Бързо отивате при адвокатите, за да видите какви са условията, които трябва да изпълните, за да получите парите. Те компетентно прочитат завещанието и ви заявяват, че няма никакви условия, които трябва да изпълните, освен да се съгласите да приемете парите. Вие заявявате, че всъщност не ги заслужавате – никога не сте направили нищо за този свой роднина приживе. Несъмнено би трябвало от вас да се изисква някаква заслуга, за да получите такава сума.
Адвокатите прочитат отново завещанието и потвърждават, че то не изисква от вас нищо, освен готовност да приемете незаслужения дар. Тогава вие питате каква е гаранцията, че парите са ваши и никой няма да ви ги вземе. Те отговарят, че вашият роднина не само ви е дал парите, но ако искате да се възползвате от завещанието на стария си роднина, просто трябва да му повярвате и да го приемете. Завещанието е едностранен договор.

Новият завет е подобен едностранен договор (виж Галатяни 3:15-22). На съвременен език ние използваме думата „завещание“ или „воля“, за да го разграничим от двустранните договори. Затова и наричаме двадесет и седемте книги, описващи всички негови условия, „Новият Завет“. Благословенията и даровете на новия завет за всеки, който му повярва и приеме Спасителя, са неимоверни. И те са сигурни за всеки вярващ, защото Самият Христос гарантира за тях, както се казва в Евреи 7:22.

Разбира се, всеки човек е свободен да отхвърли и да пренебрегне тези благословения, ако така реши. За съжаление мнозина го правят наистина. Някои отиват дори по-далеч и заявяват, че новият завет не си струва и хартията, на която е записан. Никой не може да насили човека да приеме против волята си благословенията на новия завет. Божията благодат е безгранична, но не е неустоима. Ако искаме да приемем благата на новия завет и да им се наслаждаваме, ние трябва да отхвърлим всяка мисъл, че по някакъв начин ги заслужаваме. Трябва и да ги приемем с вяра, като подарък, от от ръката на Този, който ни предлага чашата на Своя завет и е подпечатал този завет със Собствената Си кръв.