Божественото ръководство и човешкото покорство

Божественото ръководство и човешкото покорство.



Откъсът е от библейските коментари “Бележки за Петокнижието – Числа, Второзаконие” на Чарлз Хенри Макинтош. На
български език е издаден в 2 тома (GBV-Dillenburg 2002, преводач В.Узунова). Писан преди около 170 години, той е
актуален и полезен на християните по същия начин и днес. Темата за Божието водителство и човешкото покорство е голяма
и важна за всеки християнин и вярваме този текст ще е полезен на мнозина. Приятно четене!




“Как Бог ръководи народа си сега?

Не можем да очакваме, че гласът Му ще ни казва кога да тръгнем и къде да отидем. На това отговарям веднага: със
сигурност членовете на Божията Църква – Христовото тяло – не са в по-лошо положение от Израил в пустинята. Не може ли
Бог да ръководи децата Си, не може ли Христос да води слугите Си във всичките им пътища и в цялото им служение? Кой би
помислил и за момент да постави под въпрос истина, която е толкова ясна и ценна? Вярно, не очакваме да чуем глас или да
видим движение на облак, но имаме нещо много по-добро, много по-възвишено, много по-интимно. Можем да бъдем сигурни, че
Бог е промислил за нас и за това, както и за всичко друго според цялата любов в Своето сърце.


И така, ние сме ръководени по три начина: ръководени сме от Словото, ръководени сме от Светия Дух и ръководени сме от
инстинктите на боженствената природа. И трябва да помним, че инстинктите на божествената природа, водителството на
Святия Дух и учението на святото Писание винаги ще бъдат в хармония. Това е от огромно значение. Човек може да си
въобрази, че е воден от инстинктите на божествената природа или от Святия Дух, и да тръгне по път, който ще доведе до
последствия, противни на съвета на Божието Слово. Така грешката му става явна. Много опасно е човек да действа само по
импулс или впечатления. По този начин той може да падне в капана на дявола и да навреди много на Христовото дело.
Трябва спокойно да преценяваме своите емоции на везните в светилището и вярно да ги изследваме според критериите на
божественото Слово. По този начин ще се предпазим от грешка и заблуда. Твърде опасно е да се доверяваш на впечатленията
или да действаш импулсивно. Виждаме до какви трагични резултати може да доведе това. Фактите могат да бъдат достоверни.
Божественият авторитет е абсолютно безгрешен. Нашите собствени впечатления може да се окажат заблуда като блуждаещ огън
или мираж в пустинята. Трябва винаги да ги подчиняваме на най-строга проверка, да не би да ни заблудят в някое фатално
погрешно действие. Можем да имаме обаче доверие на Писанието, без сянка от съмнение! И ще видим, без изключение, че
човекът, който е воден от Святия Дух или от инстинктите на божествената природа никога няма да действа противно на
Божието Слово. Точно това можем да наречем аксиома на божествения живот – едно установено правило в практическото
християнство. Да можеше това да се спазва повече във всички епохи от църковната история! Да можеше да размишляваме над
него и днес!

Но има и друг елемент, свързан с въпроса за божественото ръководство, който изисква най-сериозно внимание. Нерядко
чуваме хората да говорят за “пръста на Божественото провидение” като нещо, към което можем да се обръщаме за
ръководство. Това може да е просто друг начин за изразяване на идеята, че сме водени от обстоятелствата, което, без
колебание мога да кажа, съвсем не е правилният начин да бъде воден един християнин.



Наистина нашият Господ може да го прави понякога – Той ни разкрива Своите намерения и посочва пътеката ни чрез Своето
провидение. Но трябва да сме достатъчно близо до Него, за да изтълкуваме правилно провидението, иначе може да се окаже,
че някое “вмешателство на Провидението” е само вмешателство, чрез което се изместваме от святата пътека на покорството.
Обиколните обстоятелства, също като вътрешните ни впечатления трябва да се преценяват в Божието присъствие и в
светлината на Неговото Слово, иначе можем да изпаднем в най-ужасни грешки. Йона може да е смятал за забележително
провидение да намери кораб, който пътува към Тарсис, но ако беше в общение с Бога, нямаше да се нуждае от кораб.
Накратко, Божието Слово е една голяма проверка и съвършен пробен камък за всяко нещо – за външните обстоятелства и
вътрешните впечатления, за чувствата, въображението и наклонностите. Всичко трябва да бъде поставено под изпитващата
светлина на святото Писание и спокойно, и сериозно да бъде преценено. Това е истинската пътека на сигурността, мира и
блаженството за всяко Божие дете.



В отговор на всичко това, някой сигурно ще изтъкне довода, че не можем да очакваме да прочетем в Писанието текст,
който да ръководи всяко движение и всяка дребна подробност от ежедневния ни живот. Вярно, но има някои големи принципи,
положени в Писанието, които, приложени правилно ще ни дадат божествено ръководство, дори тогава когато не можем да
намерим конкретен текст. И не само това, но ще имаме пълна увереност, че нашият Бог може и ръководи Своите деца във
всичко. “Стъпките на човека се оправят от Господа”. “Ще води кротките с правда и ще научи кротките на пътя си”. “Ще те
науча на пътя, по който трябва да ходиш”. Бог може да ни разкрие намерението Си за това или онова конкретно действие
или движение. Как трябва да управляваме движенията си? Трябва ли да се носим насам-натам от прилива на обстоятелствата?
Оставени ли сме на сляпата случайност или на импулсите на собствената си воля?


Слава на Бога, не. Той може, и то по Своя съвършен начин, да ни даде сигурност каквато е волята Му във всяка ситуация.
И без тази сигурност не трябва да тръгваме изобщо. Нашията Господ Христос (цялата почит на несравнимото Му име!) може
да открие ума Си на своя слуга, да му каже къде иска да го изпратии какво трябва да направи. И никой истински слуга
няма да помисли да тръгне или да действа без такива насоки. Никога не трябва да действаме или да тръгваме в
несигурност. Ако не сме сигурни, нека мълчим и чакаме. Твърде често става така, че се тормозим и измъчваме за действия,
които Бог не ни е карал изобщо да вършим. Един човек казал веднъж на приятеля си: “Объркан съм, по кой път да тръгна”.
“Тогава не тръгвай изобщо”, бил мъдрият отговорна приятеля.



Но тук изниква един много важен момент и това е въпросът за цялостното състояние на душата. Можем да бъдем сигурни, че
то е свързано до голяма степен с въпроса за водителството. Казва се: “Ще води кротките с правда и ще научи кротките в
пътя си”. Никога не трябва да забравяме това. Да можехме да бъдем смирени и по-малко доверяващи се на себе си, да
можехме да разчитаме на своя Бог с простота в сърцето., откритост в ума и искреност в намеренията, Той със сигурност
щеше да ни води. Но не можем да отидем и да искаме съвет от Бога, ако вече сме решили какво ще правим и нашата воля е
задействана.



Това е фаталната заблуда. Погледнете случая с Йосафат в 1 Царе 22 глава:

“А в третата година, когато юдовия цар Йосафат слезе при Израилевия цар, рече Израилевият цар на слугите си: Знаете ли,
че Рамот-галаад е наш; а ние немарим да си го вземем от ръката на сирийския цар? Рече и на Йосафат: Дохождаш ли с мене
на бой в Рамон-галаад? И Йосафат каза на Израилевия цар: Аз съм където си ти, моите люде, както твоите люде, моите
коне, както твоите коне”. И както е добавено във 2 Летописи 18:3: “Ще бъдем с тебе във войната”.

Виждаме, че той вече беше взел решение, преди да поиска съвет от Бога за това. Беше изцяло и погрешно положение и в
недобро обкръжение. Беше паднал в клопката на неприятеля, тъй като очите му не бяха насочени към Бога и затова не бе
готов да получи или да се възползва от божественото ръковоство.Беше склонен да следва собствената си воля и Господ го
остави да жъне плодовете от действията си. И ако не беше безкрайната и суверенна милост, цар Йосафат щеше да падне под
меча на сирийците и да бъде отнесен мъртав от бойното поле.


Вярно, той каза на Израилевия цар: “Моля, допитайте се сега до Господното слово”. Но каква полза, щом вече беше обещал
да следва определен курс на действие? Какво безумие е да вземеш решение и след това да търсиш съвет! Ако душата му
стоеше правилно пред Бога, дори нямаше да потърси съвет за такова нещо, но душата му не стоеше право, положението му бе
лъжливо и нанамеренията му противни на Божиите намерения и воля. Затова макар да чу от устните на посланика на Йеова
Божието сериозно осъждение на целия поход, въпреки това той последва собствения си път и замалко да изгуби живота си
заради това.



Виждаме същото нещо в 42 глава на книгата на пророк Еремия. Хората се обърнаха към пророка да търсят съвет дали да
слязат в Египет, но вече бяха решили в ума си какво да правят – бяха решили да следват собствената си воля. Окаяно
състояние! Ако бяха кротки и смирени, нямаше да им е нужен дори съвет, но те казаха на пророк Еремия:


“Молим, нека бъде молбата ни приятна пред тебе и помоли се за нас – за тия всички, които остават – на Господа твоя Бог
(Защо не на Господа нашия Бог?) защото от мнозина останахме малцина ,както очите ти ни виждат, да ни изяви Господ,
твоят Бог пътя по който трябва да ходим и какво трябва да правим. Тогава пророк Еремия им рече: Чух, ето ще се помоля
на Господа вашия Бог според думите ви; и каквото ви отговори Господ, ще ви го известя;няма да скрия нищо от вас.
Тогава те рекоха на Еремия: Господ да бъде искренен и верен свидетел между нас, че наистина ще постъпим според всичките
думи, с които Господ твоят Бог ще те прати до нас. Било добро или зло, ще послушаме гласа на Господа нашия Бог при
когото те пращаме, за да ни бъде добре, когато послушама гласа на Господа нашия Бог.”


Всичко това звучи много набожно, но забележете продължението. Докато казваха, че преценката и съветът на Бога съвпадат
с тяхната воля, “проговориха…всичките горделиви мъже, като рекоха на Еремия: лъжливо говориш ти. Господ, наши Бог не
те е пратил да речеш: “Не отивайте в Египет да пришествувате там.”

Тук ясно изпъква истинското им състояние. Действаха гордостта и своеволието, клетвите и обещанията им бяха лъжливи.
“Вие постъпихте лукаво против своите души, когато ме пратихте при Господа вашия Бог и казахте: Помоли се за нас на
Господа нашия Бог и извести ни всичко това, което Господ нашия Бог ще рече и ще го сторим.” Всичко щеше да е наред, ако
божествения отговор съвпадаше с желанието и волята им, но тъй като бе различен те изцяло го отхвърлиха.



Колко често става така! Словота на Бога не съответства на човешките мисли, то ги съди, застава в пряка опозиция на
човешката воля, намесва се в човешките планове и затова човекът го отхвърля. Човешката воля и човешкият ум са винаги в
пряк антагонизъм с Божието Слово и християнинът трябва да отхвърли едното, и другото, ако наистина желае да бъде воден
божествено. Ако се вслушаме в една непречупена воля и в един сляп разум, те могат да ни отведат само в тъмнина,
окаяност и разорение. Йона бе решил да отиде в Тарсис, макар да бе изпратен в Ниневия, и затова се оказа във
“вътрешностите на преизподнята” с “водорасли заплетени в косите". Йосафат беше решил да отиде в Рамон-галаад, макар че
трябваше да си бъде в Ерусалим, затова мечовете на сирийците го заобиколиха. Остатъкът, в дните на Еремия, беше решил
да слезе в Египет, макар че трябваше да остане в Ерусалим; и затова умряха от меча, от глада, от напастите в
египетската земя, защото “желаете да отидете, за да пришествувате там”.



Така ще става винаги. Пътеката на своеволие е винаги пътека на тъмнина и нещастия. Не може да бъде другояче. Пътеката
на покорството е обаче пътека на мир, пътека на светлина, пътека на благословение, пътека върху която винаги греят с
жив блясък лъчите на божественото благоволение. На човешкото око тя може да се струва тясна, неравна и самотна, но
покорната душа я вижда като пътека на живот, мир и нравствена сигурност."