“Как да решим дали да се молим, или да използваме здрав разум?

Въпросът вероятно се отнася за такива решения като това, какви зърнени ядки да ядем за закуска или с какви дрехи да отидем на работа. Идеята е, че можем да вземем много решения, без да занимаваме Господа с тях. Здравият разум ни казва какво да правим, а Господ не се интересува какво решаваме, ако не е намесен някакъв принцип от Писанието.

Независимо че Бог действително ни позволява да упражняваме личната си преценка в някои области от живота, същестуват някои съображения, които никога не бива да забравяме.

Първо, Господ се интересува и от най-дребните детайли в нашия живот. Дори космите на главата ни са преброени.
Второ, ако кажем, че трябва да представяме в молитва пред Бога само по-важните въпроси, кой ще определи кое е важно и кое – маловажно? Кой може да каже до какво ще доведе едно привидно маловажно решение и какви ще бъдат дългосрочните резултати от него?

Трето, всъщност не съществува нищо незначително, що се отнася до Бога. Чарлз Спърждън коментира: „Някой ми каза следното за един благочестив човек: „Господин еди-кой-си е мил човек, но е много странен. Наскоро се молеше за някакъв ключ който бил загубил.“ Човекът, който ми каза това, беше учуден, че някой занимава Бога с нещо толкова банално, и остана още по-изненадан, когато му казах, че и аз се моля за малки неща. „Какво? Занимавате Бога с някакъв загубен ключ?“ „Точно така – отговорих аз. – Кажете ми, колко голяма трябва да бъде една грижа, за да можете да говорите с Него за нея? Ако се изисква определен размер, това трябва да ни е казано в Библията, за да можем да научим математиката на молитвата. Малките неща често ни причиняват големи грижи и понякога с тях е по-трудно да се справим отколкото с по-големите неща. Ако не можем да ги изкажем пред Бога, това ще лиши всички ни от така необходима утеха.“ 1 Петрово 5:7 ни увещава да възложим всички свои грижи на Господа, а не само важните.

И последно, когато се водим от здравия разум, възникват проблеми. Представата на всеки човек за здрав разум е различна. А много често здравият разум е точно обратното на живота на вяра. Спомням си един приятел, който казваше: „Здравият разум в Божиите неща понякога не е по-полезен от отрова за плъхове.”

текстът е от книгата на Уилям Макдоналд "Молитва и ежедневие", Верен
Книгата може да се поръча в християнските книжарници, а електронните и издания да се изтеглят безплатно от veren.bg, chitanka.info, biblio.bg.