Точката, от която няма връщане назад

И като натопи залъка, Той го подаде на Юда Симонов Искариотски.
И тогава, след залъка, Сатана влезе в него. Тогава Иисус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро. (Йоан 13:26–27)



По време на така наречената Тайна вечеря, последната вечеря на Иисус с учениците Му, Той ясно им казва, че един от тях ще Го предаде. По това време Юда вече се е уговорил с религиозните водачи да им съобщи къде могат да хванат Иисус насаме, без наоколо да има тълпа от хора, които Го почитат. Другите ученици са шокирани и започват да питат кой е предателят. Иисус им казва, че предателят е този, за когото ще натопи залъка в ястието и ще му го даде. След това подава залъка на Юда, но явно така дискретно, че останалите ученици не разбират това.

С това действие Иисус няма за цел да разобличи публично Юда, нито пък да се защити от предстоящото предателство. Знакът е предназначен за самия Юда. Това е последният жест на добрина и приятелство, последната възможност за Юда да се покае и да се откаже от гибелния път, който е поел. Представете си – Бог да те погледне отблизо в очите! “Няма начин да не разбереш, че Той те познава изцяло, знае всички твои намерения. И няма начин да не видиш любовта и добрината, с които ти предлага прошка, ако се покаеш.

За съжаление обаче, явно е възможно човек да отхвърли тази любов. Юда е бил под влиянието на Сатана и преди това, когато е крал от касата, когато е обмислял да предаде Христос, когато е отишъл да предложи услугите си на главните свещеници. Но едва след залъка Сатана влиза в него. Това е точката, от която няма вече връщане назад. Юда отхвърля Христос и решава да бъде против Него. Той отхвърля поканата на Светия Дух за покаяние. Дори и когато после съжалява за действието си и връща тридесетте сребърника, това не е покаяние. Това е вече ужасното страдание на пъкъла. И самоубийството не е спасение от него. Спасение вече няма за цялата вечност.

Често се задава въпросът дали и Хитлер би могъл да се спаси, ако просто повярва в Христос. Разбира се, Господ е обещал да прости на всеки, който се покае и повярва в Него. Това се е случвало и с хора, които са извършвали много тежки престъп­ления. Библейският пример за това е разбойникът на кръста. Но аз “мисля, че хора като Хитлер отдавна са преминали точката, от която няма връщане назад. Човек не може да достигне такива чудовищни дълбини на злото, без преди това Господ да го е предупреждавал много пъти и да му е давал възможност за покаяние. Всички тези възможности са били отхвърлени. Когато човек съзнателно и упорито отхвърля Бога, рано или късно за него идва краят на благодатното време. Тогава човек изпада под пълната власт на Сатана и повече няма възможност за покаяние.

Но вместо да мислим за Хитлер, е по-добре да се замислим за самите себе си. И без да сме ужасни престъпници, ние можем упорито да отхвърляме Божиите предложения за спасение. Може да си имаме някой любим грях, от който не искаме да се откажем. Може просто да ни мързи и затова да отлагаме безкрайно. Това е изключително опасно. Може в един момент да се окаже, че сме преминали границата и окончателно сме застанали в редовете на Божиите противници. Тогава покаянието е вече невъзможно и остава само едно страшно очакване на Божия гняв.