Вашата оценка
ЗА ЗЕМЕТРЕСЕНИЯТА
07 Февруари 2023 г.
Този текст е написан и публикуван през 2012 година след земетресението в Перник, което беше силно усетено в София и други градове в България. Днес, десет години по-късно се събудихме с новината за унищожителното земетресение в Турция. Трагедията е огромна. Събуждат се много размисли. Затова публикуваме текста отново днес.
Вече почти две седмици живеем с неприятните спомени от последното земетресение. Няма човек, който да го е усетил и да не се е уплашил поне малко. Някои вече се успокоиха. А някои още не могат да се отърсят от парализиращия ужас, не смеят да останат сами вкъщи, не смеят да се качат на висок етаж в блок, не смеят да слязат в мазе... Все още се водят спорове какво би трябвало да се направи в такъв случай – да се бяга и да се чака навън (колко?) или да си легнеш пак и да разчиташ, че няма да дойде по-страшен трус (???).
Много хора споделят, че най-неприятното им усещане е било чувството на пълна безпомощност. От повечето сгради, особено в големия град, не може да се избяга така бързо. Дори може да се окаже, че бягането носи по-големи опасности. Земята под нас се люлее, стените пукат, шкафове се отварят, вази и картини падат, а ние можем в най-добрия случай да застанем под някоя стабилна врата. Върху това, което се случва наоколо, нямаме ни най-малко влияние... В крайна сметка се оказваме зависими от здравината на сградата. Слава Богу, оказа се, че строителството в България не е толкова лошо – при земетресение от такава степен можеше да има далеч повече щети. Но когато ни залюлее, можем само да се надяваме, че архитектът е проектирал блока ни достатъчно надеждно, а строителят го е изпълнил достатъчно съвестно. Често не познаваме нито архитекта, нито строителя, но в такава ситуация животът ни зависи от тях.
Всъщност животът ни е пълен със земетресения от най-различен характер. Има силни и слаби, добри и лоши. Някои само ни напомнят като неприятно убождане, че не владеем живота си така, както сме си мислили. Други го преобръщат из основи. Това може да е например смърт на близък човек, тежка болест, загуба на работата и други нещастия, срещу които никой не е застрахован. Но и радостните събития в живота като например женитба, раждане на дете, строеж на къща, също променят радикално живота ни и ние трябва да се нагодим към съвършено нова ситуация с нейните обективни и неумолими изисквания.
Има хора, които живеят в постоянен страх от бъдещи земетресения – и в буквалния и в преносния смисъл. Притесненията за бъдещето, за евентуалните опасности, които дебнат там, ги парализират и ги правят неспособни да живеят нормално в настоящето. От една страна това е глупаво. Никой не може да знае какво носи утрешният ден и затова е разумно да се занимаваме само с грижите на днешния. Но все пак нещо отвътре ни човърка. Светът съвсем реално е пълен с такива ужаси, че трудно можем да си живеем спокойно и да вярваме, че няма да ни се случи нищо лошо. Има ли някакво разрешение на този проблем? Или сме обречени да живеем в плахо очакване и да се успокояваме, че „всичко ще бъде наред“, но без да знаем защо?
В Библията четем за един от първите хора, които са познавали живия, истински Бог. Това е Авраам, който е наречен „приятел на Бога“. Той е живял преди около 4000 години в град Ур в Халдея, един от големите центрове на древната цивилизация. Този град е имал канализация и асфалтирани улици, там са процъфтявали търговията, науките и културата. В един момент Бог се явява на Авраам и му казва да напусне този град и да отиде в някаква друга, незнайна земя, която Той ще му покаже впоследствие. И Авраам става, взима цялото си семейство и тръгва. Той вярва, т.е. има доверие, че Бог знае какво прави. В Библията се казва така: „С вяра Авраам, когато беше повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, послуша и излезе, без да знае къде отива. С вяра той се засели в обещаната земя като в чужда и живееше в шатри със синовете си Исаак и Яков, сънаследниците на същото обещание, защото очакваше един град, който има вечни основи, но който Архитект и Строител е Бог.“
Това преселване със сигурност е било тежко земетресение в живота на Авраам, а също и на жена му, баща му, племенника му и ред други хора, които са тръгнали заедно с него. Но той е тръгнал смело, защото е имал сигурността, че отива в град, който има ВЕЧНИ ОСНОВИ. Много интересно. Основа, която е от вечността и за вечността, която не може да се поклати. Архитект и Строител на този град е самият Бог. Той го е замислил, планирал и построил. Такъв град едва ли може да се срине от земетресение, пък било то и десета степен по Рихтер. Такова нещо бихме желали! Единствено нещо вечно може да ни даде сигурност и спокойствие. Единствено в нещо вечно духът ни може да намери покой.
Затова християнската вяра е нещо изключително благоразумно. Колкото и да сме добре в този свят, здравият разум трябва да ни говори, че всички блага, които имаме, са несигурни. Нито здравето, нито добрата работа, нито щастливото семейство, нито парите ни са гарантирани. В един миг можем да изгубим всяко от тези неща. Това ни напомни и скорошното земетресение. Но дори и да не преживеем някакви радикални сривове, да ни се разминат тежки житейски кризи, дори да изживеем целия си живот спокойно и щастливо, пак един ден този живот ще свърши. След 100 години едва ли някой от нас ще бъде тук. Затова можем да имаме сигурност и спокойствие само в нещо ВЕЧНО. Ние инстинктивно копнеем за нещо трайно, което няма да се развали, да премине, да се обезсмисли. В Библията се казва, че Бог е положил вечността в човешкото сърце.
Господ ни предлага спасение от тази агония на преходността чрез Своя Син Иисус Христос. Той е дал живота Си като жертва за нашите грехове и всеки, който се обърне към Него с покаяние и доверие, може да получи прошка и спасение от наказанието, което заслужава. Обръщането към Него е контакт с една реална, жива Личност. Това е нещо като запознанство – както Авраам е познавал Бога и е бил Негов приятел. В Библията се казва, че познаването на Иисус Христос е равносилно на вечен живот. Помислете какво значи ВЕЧЕН ЖИВОТ. Ясното потвърждение за това е възкресението на самия Христос. Това е неопровержим исторически факт. Иисус Христос е бил мъртъв и после е възкръснал – следователно и сега продължава да е жив, макар и да не ходи видимо по тази земя, както преди да умре. Той е обещал на тези, които вярват в Него, че за тях има приготвени жилища „в небесата“, т.е. в света на вечността. Това е вечният град, към който е тръгнал (и вече е стигнал) и Авраам. Този град има непоклатими основи, той е проектиран и изпълнен от самия Бог. Там няма да имаме нужда от застраховка срещу земетресение. Най-добрата застраховка за това е смъртта и възкресението на Божия Син.
Вече почти две седмици живеем с неприятните спомени от последното земетресение. Няма човек, който да го е усетил и да не се е уплашил поне малко. Някои вече се успокоиха. А някои още не могат да се отърсят от парализиращия ужас, не смеят да останат сами вкъщи, не смеят да се качат на висок етаж в блок, не смеят да слязат в мазе... Все още се водят спорове какво би трябвало да се направи в такъв случай – да се бяга и да се чака навън (колко?) или да си легнеш пак и да разчиташ, че няма да дойде по-страшен трус (???).
Много хора споделят, че най-неприятното им усещане е било чувството на пълна безпомощност. От повечето сгради, особено в големия град, не може да се избяга така бързо. Дори може да се окаже, че бягането носи по-големи опасности. Земята под нас се люлее, стените пукат, шкафове се отварят, вази и картини падат, а ние можем в най-добрия случай да застанем под някоя стабилна врата. Върху това, което се случва наоколо, нямаме ни най-малко влияние... В крайна сметка се оказваме зависими от здравината на сградата. Слава Богу, оказа се, че строителството в България не е толкова лошо – при земетресение от такава степен можеше да има далеч повече щети. Но когато ни залюлее, можем само да се надяваме, че архитектът е проектирал блока ни достатъчно надеждно, а строителят го е изпълнил достатъчно съвестно. Често не познаваме нито архитекта, нито строителя, но в такава ситуация животът ни зависи от тях.
Всъщност животът ни е пълен със земетресения от най-различен характер. Има силни и слаби, добри и лоши. Някои само ни напомнят като неприятно убождане, че не владеем живота си така, както сме си мислили. Други го преобръщат из основи. Това може да е например смърт на близък човек, тежка болест, загуба на работата и други нещастия, срещу които никой не е застрахован. Но и радостните събития в живота като например женитба, раждане на дете, строеж на къща, също променят радикално живота ни и ние трябва да се нагодим към съвършено нова ситуация с нейните обективни и неумолими изисквания.
Има хора, които живеят в постоянен страх от бъдещи земетресения – и в буквалния и в преносния смисъл. Притесненията за бъдещето, за евентуалните опасности, които дебнат там, ги парализират и ги правят неспособни да живеят нормално в настоящето. От една страна това е глупаво. Никой не може да знае какво носи утрешният ден и затова е разумно да се занимаваме само с грижите на днешния. Но все пак нещо отвътре ни човърка. Светът съвсем реално е пълен с такива ужаси, че трудно можем да си живеем спокойно и да вярваме, че няма да ни се случи нищо лошо. Има ли някакво разрешение на този проблем? Или сме обречени да живеем в плахо очакване и да се успокояваме, че „всичко ще бъде наред“, но без да знаем защо?
В Библията четем за един от първите хора, които са познавали живия, истински Бог. Това е Авраам, който е наречен „приятел на Бога“. Той е живял преди около 4000 години в град Ур в Халдея, един от големите центрове на древната цивилизация. Този град е имал канализация и асфалтирани улици, там са процъфтявали търговията, науките и културата. В един момент Бог се явява на Авраам и му казва да напусне този град и да отиде в някаква друга, незнайна земя, която Той ще му покаже впоследствие. И Авраам става, взима цялото си семейство и тръгва. Той вярва, т.е. има доверие, че Бог знае какво прави. В Библията се казва така: „С вяра Авраам, когато беше повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, послуша и излезе, без да знае къде отива. С вяра той се засели в обещаната земя като в чужда и живееше в шатри със синовете си Исаак и Яков, сънаследниците на същото обещание, защото очакваше един град, който има вечни основи, но който Архитект и Строител е Бог.“
Това преселване със сигурност е било тежко земетресение в живота на Авраам, а също и на жена му, баща му, племенника му и ред други хора, които са тръгнали заедно с него. Но той е тръгнал смело, защото е имал сигурността, че отива в град, който има ВЕЧНИ ОСНОВИ. Много интересно. Основа, която е от вечността и за вечността, която не може да се поклати. Архитект и Строител на този град е самият Бог. Той го е замислил, планирал и построил. Такъв град едва ли може да се срине от земетресение, пък било то и десета степен по Рихтер. Такова нещо бихме желали! Единствено нещо вечно може да ни даде сигурност и спокойствие. Единствено в нещо вечно духът ни може да намери покой.
Затова християнската вяра е нещо изключително благоразумно. Колкото и да сме добре в този свят, здравият разум трябва да ни говори, че всички блага, които имаме, са несигурни. Нито здравето, нито добрата работа, нито щастливото семейство, нито парите ни са гарантирани. В един миг можем да изгубим всяко от тези неща. Това ни напомни и скорошното земетресение. Но дори и да не преживеем някакви радикални сривове, да ни се разминат тежки житейски кризи, дори да изживеем целия си живот спокойно и щастливо, пак един ден този живот ще свърши. След 100 години едва ли някой от нас ще бъде тук. Затова можем да имаме сигурност и спокойствие само в нещо ВЕЧНО. Ние инстинктивно копнеем за нещо трайно, което няма да се развали, да премине, да се обезсмисли. В Библията се казва, че Бог е положил вечността в човешкото сърце.
Господ ни предлага спасение от тази агония на преходността чрез Своя Син Иисус Христос. Той е дал живота Си като жертва за нашите грехове и всеки, който се обърне към Него с покаяние и доверие, може да получи прошка и спасение от наказанието, което заслужава. Обръщането към Него е контакт с една реална, жива Личност. Това е нещо като запознанство – както Авраам е познавал Бога и е бил Негов приятел. В Библията се казва, че познаването на Иисус Христос е равносилно на вечен живот. Помислете какво значи ВЕЧЕН ЖИВОТ. Ясното потвърждение за това е възкресението на самия Христос. Това е неопровержим исторически факт. Иисус Христос е бил мъртъв и после е възкръснал – следователно и сега продължава да е жив, макар и да не ходи видимо по тази земя, както преди да умре. Той е обещал на тези, които вярват в Него, че за тях има приготвени жилища „в небесата“, т.е. в света на вечността. Това е вечният град, към който е тръгнал (и вече е стигнал) и Авраам. Този град има непоклатими основи, той е проектиран и изпълнен от самия Бог. Там няма да имаме нужда от застраховка срещу земетресение. Най-добрата застраховка за това е смъртта и възкресението на Божия Син.
Новини
05 Април 2024 г.
Специални великденски предложение от книжарница ВЕРЕН
През месец април 2024 година книжарница ВЕРЕН е подготвила три специални предложения за три комплекта от книги с голяма отстъпка в цената. Така в дните преди да отпразнуваме празника Възкресение Христово ще може повече наш...
28 Март 2024 г.
Християнско изкуство или християнство в изкуството?
Музика 02 април 2024, зала ВЕРЕН
Книжарница ВЕРЕН ви кани на 2 април 2024 (вторник) от 18.30 часа в залата при книжарница ВЕРЕН на четвъртата среща от поредицата
Християнско изкуство или християнство в изкуството? Музика
Организатор е Сдру...
08 Март 2024 г.
Библейските послания в съвременния дигитален свят. Представяне на романа "Реална виртуалност"
На 26 Март (вторник) 2024 г. книжарница ВЕРЕН ви кани в 18.30 ч. в залата при книжарницата на среща-разговор: БИБЛЕЙСКИТЕ ПОСЛАНИЯ В СЪВРЕМЕНИЯ ДИГИТАЛЕН СВЯТ. Ще представим един дебютен и съвсем наскоро изд...
03 Март 2024 г.
Променено работно време на книжарница ВЕРЕН
По повод Националният празник на България 3 март книжарница ВЕРЕН няма да работи на 4 март, (понеделник) 2024 г.
Всички поръчки направени на 3 и 4 март през сайта veren.bg ще бъдат обработени на 5 март 2024 г.
Честит п...
14 Февруари 2024 г.
Изработваме индивидуални работни календари за 2024
Копирният център при книжарница ВЕРЕН предла изработката на единични бройки работни стенни календари за 2024 година с 1 тяло с от една до четири глави със снимки, пожелания или стихове от Библията избрани от клиента....
12 Февруари 2024 г.
Нови награди в рубриката "Библейски тестове" в сайта на ВЕРЕН
Рубриката БИБЛЕЙСКИ ТЕСТОВЕ в сайта на книжарница ВЕРЕН е с нова серия награди от днес, 12 Февруари 2024 г. Те очакват своите читатели, събрали достатъчно верни отговори носещи точки, за всяка от тях.
Важно е да ...
Препоръчваме да прочетете
статии по актуални теми и събития
Библейски тестове
реши тестове, събери точки, спечели книги
Вечер посветена на книгата ПСАЛМИ, зала ВЕРЕН 2019
Запознанство с Библията. Представяне на поредицата и среща с приятели.
Февруари 2020, зала ВЕРЕН
Представяне на "Антология на християнската поезия", Гринуич център, март 2023
Когато перото става печат. История и значими личности свързани с вестник Зорница. Говори Владимир Райчинов, май 2023, зала ВЕРЕН
Преди празника Рождество Христово в книжарница ВЕРЕН
Приказна работилница. Четем приказки и правим картички преди Рождество. Декември 2022, зала ВЕРЕН
