КОЗЛУДУЙ!

Аз лично избягвам да държа бутилка с газ в мазето. Не бих желал да живея до бензиностанция, въпреки че обикновено съседите се радват на добри отстъпки в цената. Баща ми беше химик и имаше шкаф с химикали, който много добре заключваше. Аз обаче все пак успях да напипам натрия и да направя последователни бели. Бях откраднал от казармата тротил и запалки (взрив) и го криех вкъщи. Но все ме беше страх, че хубавият ни тристаен апартамент може отведнъж да се превърне в едностаен…


Винаги, когато човек рискува, има известна сигурност в себе си, че е внимателен и разумен, и че няма да стане нищо лошо. Едно време бях алпинист, но не екстремен. Не рискувах много, защото знаех, че риск умножен по честота е равен на катастофа. Бях избягал от комунистическата ни Родина през 1982 и започнах нов живорт край австрийските Алпи. Свързах се с алпинисти и излизахме на зимни турове. Един път се случи така, че със ски и колани трябваше да заобиколя една скала по половин метрова пътечка. Надолу имаше пропаст – може би 800 метра. Подхлъзнах се и само подадената щека на приятел ме спаси. Тогава си казах: «Ти, човече, си тук с жена и деца и те разчитат само на теб. Я се откажи да се пендечиш в тези планини!». Така е по-разумно, нали!


Господ да пази в случаите, когато поемам риск!

Горкият Европейски съюз – и него го е страх, пък и разум проявява… Ние много си държим на старите атомни реактори. Първо, защото са си наши и не може един някакъв си Европейски съюз да ни казва какво да си ги правим. Древният превод на думата българин означава «висок-горд»! Второ, защото са си безопасни и сме си ги модернизирали. Е, един познат ми каза, че в един и същ канал се прекарват и кабели за управление и паропровод. И когато ни дали пари да ги оправим, сме спестили и от срока за работа, и от парите. Не че мога да го докажа, но някак си го вярвам поради прочутата ни «прецизност» в работата и «пестеливост» – особено когато се отнася за чужди пари. Иначе блоковете били «сигурни», но за съжаление са същите като в Ченобил, и ако стане нещо, «нещото» е много голяма катастрофа – не само за нас, но и за горкия Европейски съюз. Той за това поиска да им ударим ключа и да не поемаме риск, макар че сме много внимателни и добри, най-вече добри хора! А бе не могат европейците да разберат, че нищо лошо няма да стане!


То това си е наша човешка черта – «нищо лошо няма да стане». Няма да се повтори Чернобил, няма да ме хване рак , няма да има инфаркт, няма луда крава, въобще сме склонни да си мислим, че сме резистентни към лошото и смърта. Колкото по-малко мислиш, по-добре. А аз за това продавам християнски книги – дано някой се замисли. Иначе с цигари алкохол се печели повече. Но нека помислим нека прочетем нещо за рисковете на живота. То има и рискове от живота. Има и рискове без живота. Особено след смъртта. Без риск не може. Но да се мисли понякога за тези неща, лошите, пък макар и за смъртта, е по-здравословно, отколкото да не се мисли. При мен тези мисли доведоха до това, да започна да мисля за Бог и от различни езотерики и фантасмагории да дойда до Христос. Не че сега по-малко ме е страх от рискове и лоши неща, но имам надежда, която ме крепи.