Вашата оценка

Планината на Преображението и урокът на Петър

06 Август 2023 г.
На Планината на преображението Иисус, Мойсей и Илия в продължение на известно време обсъждат смъртта, която Христос трябва да изпълни в Ерусалим. Думата за „смърт“, която използват, изглежда не е обичайно използваната дума, а по-скоро означава „излизане“, „изход“, „напускане“. Във всеки случай е съвсем ясно, че Христос си отива. Но Петър и другите двама ученици проспиват по-голямата част от разговора. Вероятно тайнството и сияйното величие на момента се оказват в повече, отколкото тяхната смъртна плът може да понесе. Така или иначе, те заспиват.

Когато разговорът приключва и Мойсей и Илия се готвят да си отидат, Петър изведнъж се събужда. Той се чувства засрамен, напълно разбираемо, и за да скрие притеснението си, решава да направи нещо: Наставниче, добре е да сме тук; и нека направим три шатри: една за Теб, една за Мойсей и една за Илия (Лука 9:33). Лука добавя, че в този момент Петър не знае какво говори. Това е очевидно, след като досега в целия разговор е ставало дума, че Христос си отива, а Петър изведнъж предлага да устрои оставането им там.

  Може да се усмихваме снизходително на думите на Петър, но самите ние често постъпваме точно така – може да не го изразяваме с много думи, но затова пък с начина си на живот. Знаем, че според Библията животът е пътуване към вечността – в рая или в ада – чували сме го безброй пъти. Но живеем, сякаш ще останем тук завинаги, сякаш този живот е всичко и нямаме вечна цел. Разбира се, забележката на Петър е съвсем разбираема. Животът на един рибар в Галилея е тежък и скучен. И когато се явява един толкова рядък момент на величие и очарование, е съвсем естествено той да се опита да го продължи колкото е възможно повече.

  Също така няма нищо лошо в нашето желание да се наслаждаваме докрай на живота, да го изпълним с колкото може повече интересни неща и приключения. Ако животът има вечна цел, то тогава и всяка стъпка от него има вечно значение. И ако целта е нещо хубаво, няма причина и пътуването към нея да не бъде хубаво. Повечето от нас харесват пътуването не по-малко от пристигането.

  От друга страна, ако един кораб плава от Америка за Ирландия, но капитанът му изведнъж забрави крайната цел и започне да се върти безкрайно в кръг из Атлантическия океан, повечето от пътниците ще се разочароват дълбоко от това пътуване. И опасността е ние, в опитите си да се наслаждаваме докрай на живота, да изгубим от поглед целта – тъкмо онова, което сме искали да постигнем. Ограбваме от живота си вечното, а следователно и най-важното и най-прекрасното му измерение. Преставаме да пътуваме и започваме да се лутаме из живота. И в крайна сметка пристигаме във вечността напълно неподготвени.

  Сигурно затова Библията, за разлика от мнозина съвременни проповедници, твърде рядко използва израза „отиване на небето“, а вместо това непрестанно ни подканва да приемем вечния живот още сега. Вечният живот не е нещо, което трябва да чакаме да получим едва когато отидем на небето. Той е едно допълнително, вечно измерение на този живот, на което може да се радва всеки, който още сега влиза в лично взаимоотношение с вечния Бог чрез Иисус Христос. Разбира се, тъй като произтича от едно вечно взаимоотношение, то ще продължи ненарушено и когато временната фаза на този живот приключи. Но ние трябва да започнем това взаимоотношение още в този живот, ако искаме то да продължи и в следващия. Затова опасността е дотолкова да бъдем обсебени от временната страна на този си живот, че да забравим да се погрижим за вечната.

  И така, Христос оставя учениците Си на Планината на преображението достатъчно дълго, за да хвърлят предварителен поглед към вечното царство и да се убедят в неговата реалност. Това оставя неизличима следа у Петър. Много години по-късно, към края на живота си, той пише на християните да се подготвят добре за влизането във вечното царство на нашия Господ и Спасител Иисус Христос (2 Петрово 1:11) и заявява, че неговата собствена смърт наближава. Забележително е, че думата, която той използва за смъртта си, е „изход“ – същата, която и Лука използва в описанието на разговора на Планината на преображението.

И след това Петър добавя: Ние не следвахме хитро измислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие. Защото Той прие от Бог Отец почест и слава, когато от великолепната Слава дойде до Него такъв глас: „Този е Моят възлюбен Син, в когото благоволих.“ И ние чухме този глас да идва от небето, когато бяхме с Него на святата планина. (2 Петрово 1:16-18).




Новини
Препоръчваме да прочетете
статии по актуални теми и събития
Библейски тестове
реши тестове, събери точки, спечели книги