Вашата оценка

Вратата

06 Август 2022 г.
Вратата

Молете се също и за нас – Бог да ни отвори врата за словото, за да говоря тайната на Христос, за която аз съм и в окови, да я изявя така, както трябва да говоря. (Колосяни 4:3, 4)



На село имаме една врата, която се отваря от всекидневната направо навън, към двора. Имаме куче и котарак, а понякога една наша близка ни оставя и своя пудел на нещо като кучешки курорт. И въпросната врата се превръща в обект на непрекъснат интерес и активни действия. Когато вътре се отвори хладилникът, котаракът чува това и започва да мяука пред вратата – сами можете да се досетите защо. Когато е студено, по някое време се чува леко драскане с нокът по вратата, което означава, пусни ме вътре, искам вече да вляза на топло. Ако не реагирам на лекото драскане, след малко то се превръща в здраво блъскане по вратата. А пуделът пък драска от вътрешната страна. Той е вътрешното куче и иска да излезе навън, да тича по двора и да си играе с котарака. Те са големи приятели. Но мисълта ми е за вратата като явление. Тя служи като преграда между различни светове. Преди време дори я наричахме „желязна завеса“. От време на време тази преграда се отваря и тогава може да се премине от единия свят в другия.

Апостол Павел говори за „врата за словото“ и се моли тя да се отвори. Явно, че той самият не може да я отваря, когато си иска, а това прави Бог. Тогава на слушателите се известява тайната на Христос. За този, който я приеме с вяра, тази тайна разкрива нов свят, който досега не е бил известен за нас. Това е вечният живот. Тази тайна е скрита в смисъла на смъртта и възкресението на Христос. Когато един човек разбере този смисъл, той става достъпен за Светия Дух, който го променя и му дава да осъзнае намерението на Бога за Неговото спасение. Отваря се вратата към един нов свят, изпълнен с ново познание и разбиране. Божието слово също отваря тази врата, чрез него също човек опознава вечния свят. А след нашата физическа смърт преминаваме през вратата в този свят, в Божието царство, което се нарича Рай.

Но има един съществен момент. Бог дава предпоставките за отварянето на вратата на човешкото сърце – точно за това се моли апостол Павел. Но човек сам решава дали да я отвори. Може и да я държи здраво затворена. Затова и самият Христос казва: „Аз стоя на вратата и хлопам.“ Той не отваря вратата насила, а иска ти да Го чуеш и да пожелаеш да разбереш Неговата тайна.

Но в много случаи човек отказва да отвори. Въпреки че Бог се е погрижил да му създаде предпоставките за разбиране на тайната – подходяща среща или ситуация, някое истинско чудо – човекът избира да остане глух. По разни причини той предпочита да си стои здраво залостен зад собствената си врата, вместо да я открехне и да надникне навън. Е, ще кажете, всеки си има неговия си свят, вярва си в нещо, нека си живее, както иска. Трагичното е, че има само два свята и тази врата ги разделя. Ако не се интересуваме от Божието царство, оставаме в света, където Бог го няма. А понеже Бог е източникът на всяко добро, светът, в който Той не присъства, е много страшен. Ние знаем как се нарича. Нарича се Ад.

Бог създава ситуацията в твоя живот, но дали ще отвориш вратата, зависи от теб. Имай смелостта да я отвориш! Иначе може да мислиш, че си се затворил уютно в собствения си свят, но един ден ще се окаже, че си оставен във външната тъмнина. А вратата към вечния свят на добрия Бог е залостена завинаги – от самия теб.




Новини
Препоръчваме да прочетете
статии по актуални теми и събития
Библейски тестове
реши тестове, събери точки, спечели книги