Бирникът и фарисея
Днес данъчните инспектори не са особено популярни. Те често стават мишена на злостни шеги, а понякога – особено когато дойде време за данъчни декларации – са обект на най-горчивите ни мисли. Но, разбира се, в по-разумните си моменти ние осъзнаваме, че те са почтени хора, които вършат необходима, макар и непопулярна работа.
Бирниците в древна Палестина са били съвсем различни хора. Те събирали данъците, наложени от омразните римски господари. За повечето евреи те били просто опортюнисти, но за крайно десните – онези, които отхвърляли римското владичество не само на национално, но и на религиозно ниво – те били отстъпници и предатели. Освен това изкушенията на римската система за събиране на данъци предразполагали човек да стане измамник. Римляните никога не събирали сами данъците си. Те преотстъпвали тази задача на предприемачи и всеки, който си купел това право, имал свободата, след като плащал на Рим определената за своята област сума, да сложи в собствения си джоб всичко събрано в повече. Освен това те можели да възлагат задачата на трети лица, които от своя страна да припечелват от хората и нещо за себе си. Повечето бирници били безмилостни и изключително богати.
Не е изненадващо, че в онези времена евреите ги считали за покварени и зли, а равините не ги допускали до синагогата. И когато някои от тях се покаяли след проповедите на Йоан Кръстител, той ги предупредил, че няма никакъв начин изповедта им да бъде искрена пред хората, ако не прекратят незабавно и завинаги нечестното и брутално грабителство (Лука 3:12-13).
Затова, когато Христос започнал често да общува с бирници, фарисеите започнали да недоволстват. По принцип те не били особено ентусиазирани за каквото и да било евангелизаторско дело, но ако Христос щял да проповядва, имало достатъчно уважавани бедни хора, на които да говори. Защо трябвало да пренебрегва чувствата на всички почтени хора и открито да се свързва с презрените и грешни бирници? За фарисеите това било толериране на явни грехове – твърде евтин начин за печелене на популярност.
После, на всичкото отгоре, Христос избрал някакъв бирник на име Леви (наречен още Матей) за един от Своите дванадесет най-близки последователи (по-късно той е автор на Евангелието според Матей). Леви от своя страна организирал голям банкет в дома си, на който поканил Христос и много от своите приятели бирници (5:27-32). Да се проповядва на бирнци било, според фарисеите, напълно безсмислено; но да се седи с тях на една маса вече било крайно нередно поведение “Защо ядете и пиете с бирниците и грешниците?" (Лука 5:30) – питат те учениците Му със смесица от горчива критика и гневно възмущение.
Макар да е бил приятел с бирниците, Христос никога не се е опитвал да наруши дисциплината в синагогата и не е водил групи бирници на богослуженията, нито се е опитвал да организира специални служения в храма за проститутки или за крайно неморалните – което често наблюдаваме в някои от съвременните църкви.
Леви, един от учениците на Христос, наистина е бил бирник, преди да стане християнин; но след това е прекратил тази дейност. Когато Христос го призовал, той седял в бирничеството и трупал нечестни печалби. Но за да последва Христос в отговор на призива Му, той напуснал кантората си и повече не се врънал там. Христос не споделял възгледа, че след като парите ще отидат за поддръжка на християнските църкви, няма значение как са придобити. И когато след обръщането си към вярата Леви събрал старите си колеги за среща с Христос, към края на събирането всички вече знаели – дори ако в началото не се досещали – точно какво целят Леви и Христос. Те искали спасението на тези бирници, искали да ги избавят от любовта им към парите и да им помогнат да прекратят порочната си дейност завинаги.
Но за да може да спаси тези хора, Христос бил готов да седне да яде и пие с тях, а фарисеите били и против това. Христос им отговорил по изключителен начин: Здравите нямат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова праведните, а грешните на покаяние (Лука 5:31-32). Грехът е ужасно нещо, различните му форми са изключително заразни, а някои грешници са зли и дълбоко покварени хора. Но Христос е дошъл да спаси грешниците.
Какъв лекар би бил Той, ако отказвал да бъде там, където са болните? Ако някой например се разболее от менингит, би било истинско престъпление да не бъде изолиран и да се допускат хора близо до него. От друга страна, ако лекарите и сестрите не смеят да го доближат, той ще умре. Не всеки християнин е призован или има духовната зрелост да бъде свидетел пред всички грешници, но дори и най-силно заразените с греха са хора и Бог ги обича – те не бива да бъдат отхвърлени като безнадеждни. Някой трябва да отиде, да седне сред тях и да им каже благата вест.
Дори е по-вероятно такива хора да откликнат на благовестието отколкото привидно благочестивият и уважаван посетител на църквата. Това заявява Христос на следващото място, където споменава бирниците в Евангелието от Лука: И когато чуха това, целият народ, и дори бирниците, признаха Божията правда, като се кръстиха с Йоановото кръщение. А фарисеите и законниците отхвърлиха Божията воля за себе си, тъй като не се бяха кръстили от него. (Евангелие според Лука 7:29-30)
Чрез Йоан Кръстител Бог заявява на хората, че за да се приготвят за идването на Христос, те имат нужда от радикално покаяние, изповед на собствената си недостойност – и това трябва да се изрази чрез кръщение във вода. Бирниците сравнително лесно признават правдивостта на Божията оценка – те са грешници и много добре знаят това. Фарисеите обаче се чувстват обидени и огорчени. Готови са да признят някоя и друга неблагоразумна постъпка или незначителен грях. Но Йоан настоява, че въпреки цялата им религиозна дисциплина те остават недостойни и имат нужда от спасение. Това твърдение за тях е абсурдно и несправедливо преувеличение. В своите представи те са почтени хора, отдадени да спазват Божия закон според възможностите си. Възможно е някъде малко да се отклоняват от него, но не умишлено. Да се каже, че са се провалили морално и трябва да се кръстят заедно с бирниците, за тях е прекалено – това е морална гротеска.
Затова те решават, че Йоан е обладан от демон и емоционално неуравновесен, поради което отказват да се кръстят. В действителност обаче те отхвърлят Божията воля, казва Христос. По Неговите стандарти те са се провалили. С отхвърлянето на Божията воля те добавят и бунт към своя провал и с това доказват, че религиозното сърце – освен ако не е преживяло покаяние – е в същността си също толкова враждебно към Бога, колкото и нерелигиозното (вж. Римляни 8:6-8). Всъщност те са изложени на далеч по-голяма духовна опасност от бирниците, понеже религиозната им дисциплина замаскира факта, че те са също толкова своеволни и независими от Бога, колкото и човекът, чието упорство се изразява в явно престъпление.
Текстът е от книгата на Д.Гудинг "Прозорец към Рая" (Верен,
