Звездица Поспаланка

Вечер, когато на земята всички ние лека-полека се подготвяме за сън, на
небето звездите се будят. Те нежно разтъркват очи, събират в шепите си
роса от белите облаци и умиват лицата си с нея.

И всяка нощ със своята лодка на небето се появява Татко Месец. Плува той
горе и брои ли, брои милиардите сияещи звезди само и само да се увери, че
всички са там, че случайно някоя от тях не се е изгубила.
От време на време по небето пробягва пощальонката Комета и радва
звездите с вести от земята. Но тази нощ Комета носи тревожни новини -
бебетата на земята не могат да заспят, моряците не намират своя път в
морето, а поетът стои зад прозореца на своята стая, ала вдъхновението му
не идва и не идва. Гризе си ноктите, скубе си косата, но така и не открива
рима за думата ЧАЙ.
И всички гледат с тревога към небето. Защо ли? Защото сред милионите
звезди на небето липсва една - малката звездица със златните коси... Къде
ли е тя?

„Звездица Поспаланка“ - една нежна и поетична приказка, с която са
приспивани поколения словенски деца. Една приказка за преобразяващата
сила на доброто сред хората.’

звездица поспаланка, словенски приказки, приказки от цял свят, книжки за деца с приказки, детска литература