История на евангелските петдесятни църкви в България 1920 - 1976

П-р Йончо Дрянов е роден през 1907 г. в гр. Видин в земеделско семейство. Той е единствено дете на Никола и Сийка, която по-късно става основателка на петдесетното общество в гр. Варна и негова отговорничка. Сийка Дрянова е била и съветничка в Изпълнителната комисия на новосформирания Съюз на евангелските петдесетни църкви в България. Йончо възприема от баща си професията облагородител на лози (пепиниерист), която практикува успоредно с пастирското си служение. По образование Йончо Дрянов е висшист - завършва Висшия търговски институт в гр. Варна. Учи богословие в чужбина - в Данциг (1936) и Берн (1938). Владее три западни езика - френски, немски и английски. Несъмнено пребиваването му в чужбина и възможността да се докосне до западноевропейската култура и протестантско богословие изграждат у п-р Дрянов един по-широк кръгозор, който не може да бъде стеснен силом. В Ръководството на СЕПЦ Йончо Дрянов е изпълнявал длъжностите касиер и секретар.

Преди „пасторския процес" Йончо Дрянов се проявява като изключително активен обществен деец. Той членува в БЗНС (1948), като успоредно с това участва в широката масова организация ОФ. Деец е също така и на Българо-съветското дружество във Варна.

П-р Йончо Дрянов е един от петнайсетте евангелистки пастири, осъдени на „пасторския процес". В Присъдата, произнесена на 8 март 1949 г., в частта, където се споменава неговото име, той е обвинен в „шпионаж", „предателство" и „оклеветяване" на новата ОФ власт. Обвинението е, че е предавал на ръководителите на ОЕЦ сведения от военен и стопански характер. Присъдата на п-р Йончо Дрянов е „десет години строг тъмничен затвор" - присъда тежка и жестока. Въпреки изтръгнатото с мъчения признание от него - подобно всички останали подсъдими - че действията му са извършени „под чуждо влияние" и той е станал „проводник на чужди интереси", съдът не проявява никаква снизходителност, следвайки стриктно сценария на Политбюро на БКП за процеса.

Заради твърдия си и непоколебим характер обаче той не се поддава на очакваното „превъзпитание", т.е. не става лакей на комунистическия режим - факт, с който не могат да се похвалят всички подсъдими на „пасторския процес". Затова Дрянов е принуден да излежи по-голямата част от 10-годишната си присъда - 8 години и е освободен от затвора през 1956 г.

„Историята на евангелските петдесетни църкви в България" на п-р Йончо Дрянов е била завършена на 9 септември 1976 г. в гр. Варна. По-късно тя бе напечатана в 8 екземпляра по инициатива на великотърновския п-р Георги Тодоров, с когото двамата бяха едни от най-активните сътрудници на „Славянската религиозна мисия" у нас по времето на тоталитарния режим.’