1 А шест дни преди Пасхата Иисус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.

2 Там Му направиха вечеря и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тези, които седяха с Него на трапезата.

3 Тогава Мария, като взе една литра миро от чист и скъпоценен нард*, помаза краката на Иисус и с косата си избърса краката Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото.

4 Тогава един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, каза:
5 „Защо не се продаде това миро за триста динария**, за да се раздадат на бедните?“

6 А това каза не защото го беше грижа за бедните, а защото беше крадец и като държеше касата, вземаше това, което пускаха в нея.
7 Тогава Иисус каза: „Оставете я; тя е запазила това за деня на Моето погребение.

8 Защото бедните винаги се намират между вас, но Аз не винаги се намирам.“

9 И голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха не само заради Иисус, но за да видят и Лазар, когото Той беше възкресил от мъртвите.

10 А главните свещеници се наговориха да убият и Лазар,

11 защото поради него мнозина от юдеите отиваха и вярваха в Иисус.
12 На следващия ден едно голямо множество, което беше дошло на празника, като чуха, че Иисус идвал в Ерусалим,

13 взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: „Осанна! Благословен, който иде в
Господното Име, Царят на Израил!“

14 А Иисус, като намери едно магаренце, го възседна, както е писано:

15 „Не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар идва, възседнал на магаренце.“

16 Учениците Му отначало не разбраха това; но когато Иисус се прослави, тогава си спомниха,
че това беше писано за Него и че те Му сториха това.

17 А народът, който беше с Него, когато повика Лазар от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелстваше.

18 По същата причина Го посрещна и множеството, защото чуха, че извършил това знамение.

19 Затова фарисеите казаха помежду си: „Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него.“
20 А между онези, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци.

21 Те отидоха при Филип, който беше от Витсаида Галилейска, и го помолиха, казвайки: „Господине, искаме да видим Иисус.“
22 Филип дойде и каза на Андрей; а Андрей и Филип казаха на Иисус.

23 А Иисус в отговор им каза: „Дойде часът да се прослави Човешкият Син.

24 Истина, истина ви казвам: ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава само; но ако умре, дава много плод.

25 Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.

26 Ако служи някой на Мен, нека последва Мен; и където съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мен, него ще почете Моят Отец. 27 Сега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от този час. Но за това дойдох до този час.

28 Отче, прослави Името Си.“ Тогава дойде глас от небето: „И го прославих, и пак ще го прославя!“

29 На това народът, който стоеше там, като чу, каза: „Гръм е.“ Други пък казаха: „Ангел Му говори.“

30 Иисус в отговор каза: „Този глас не дойде заради Мен, а заради вас.

31 Сега е съд на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.

32 И Аз, когато бъда издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.“

33 А като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре.

34 А множеството Му отговори: „Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века; а Ти как казваш, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е този Човешки Син?“

35 Тогава Иисус им каза: „Още малко време светлината е между вас. Ходете, докато имате
светлината, за да не ви обхване тъмнината. Който ходи в тъмнината, не знае къде отива.

36 Докато имате светлината, вярвайте в светлината, за да станете синове на светлината.“

Това изговори Иисус и си отиде, и се скри от тях.
37 Но макар и да беше извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него;

38 за да се изпълни реченото от пророк Исая, който каза: „Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули? И на кого се е открила мишцата Господна?“

39 Те затова не можеха да вярват, защото Исая пак е казал:

40 „Ослепил е очите им и закоравил сърцата им, да не би с очи да видят и
със сърце да разберат, за да се обърнат и да ги изцеля.“

41 Това каза Исая, защото видя славата Му и говори за Него.

42 Но пак мнозина от първенците повярваха в Него, но поради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;

43 защото обикнаха човешката слава повече от Божията слава.

44 А Иисус извика и каза: „Който вярва в Мен, не в Мен вярва, а в Онзи, който Ме е пратил.

45 И който вижда Мен, вижда Онзи, който Ме е пратил.

46 Аз дойдох като светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мен.

47 И ако някой чуе думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох, за
да съдя света, а за да спася света.

48 Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди – словото,
което говорих, то ще го съди в последния ден.

49 Защото Аз не говорих от Себе Си, а Отец, който Ме прати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да говоря.
50 И зная, че Неговата заповед е вечен живот. И така, това, което говоря, го говоря така, както Ми е казал Отец.“