Евангелие според Марк

7 глава  24-37 стих

24 И като стана оттам, отиде в Тирската и Сидонската страни; и влезе в една къща и не искаше никой да Го знае, но не можа да се укрие.

25 А веднага чу за Него една жена, чиято малка дъщеря имаше нечист дух; и тя дойде и падна пред краката Му.

26 (Жената беше гъркиня, по рождение сирофиникийка.) И Му се молеше да изгони демона от дъщеря й.

27 А Иисус й каза: Остави децата да се наситят, защото не е прилично да се вземе хлябът от децата и да се даде на кученцата.

28 А тя в отговор Му каза: Така е, Господи, но и кученцата под масата ядат от трохите, които падат от децата!

29 А Той й каза: За тази дума – иди си; демонът излезе от дъщеря ти.

30 И като си отиде у дома, намери, че детето лежеше на постелката, а демонът беше излязъл.

31 И като излезе пак от тирската и сидонската страни, дойде към Галилейското езеро през средата на декаполските области.

32 И доведоха при Него един глух и заекващ човек и Му се молеха да положи ръка на него.

33 Иисус го отведе настрани от множеството, сложи пръстите Си в ушите му и като плюна, се докосна до езика му;

34 и като погледна към небето, въздъхна и му каза: Еффата, тоест: Отворѝ се.

35 И ушите му се отвориха и връзката на езика му се развърза, и той говореше ясно.

36 И им заръча на никого да не казват за това; но колкото повече им заръчваше, толкова повече те разгласяваха;

37 и се чудеха твърде много и говореха: Всичко върши добре: и глухите прави да чуват, и немите да говорят!

глава 8

1 През онези дни, когато пак се беше събрало голямо множество и нямаха какво да ядат, Иисус повика учениците Си и им каза:

2 Жал Ми е за множеството, защото три дни вече седят при Мен и нямат какво да ядат.

3 Ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя, защото някои от тях са дошли отдалеч.

4 А учениците Му отговориха: Откъде ще може някой да насити тези хора с хляб тук, в това уединено място?

5 А Той ги попита: Колко хляба имате? И те казаха: Седем.

6 Тогава Той заповяда на множеството да насядат на земята; и като взе седемте хляба, благодари, разчупи и даде на учениците Си, за да ги сложат. И те ги сложиха пред множеството.

7 Имаха и няколко малки риби; и като благослови, заповяда да сложат и тях.

8 И ядоха и се наситиха. И вдигнаха седем кошници с останали къшеи.

9 А онези, които ядоха, бяха около четири хиляди. И ги разпусна.

10 И веднага се качи в кораба с учениците Си и дойде в Далманутанските области.

11 И фарисеите излязоха и започнаха да спорят с Него. И като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето.

12 А Той въздъхна дълбоко в духа Си и каза: Защо този род иска знамение? Истина ви казвам: на този род няма да се даде знамение.

13 И ги остави, като пак се качи в кораба и мина на отвъдната страна.

14 А учениците Му забравиха да вземат хляб и нямаха при себе си в кораба повече от един хляб.

15 И Той им заръча, като каза: Внимавайте! Пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирод.

16 И те разискваха помежду си, като говореха: Това е защото нямаме хляб.

17 А Иисус, като разбра това, им каза: Защо разисквате за това, че нямате хляб? Още ли не разбирате, и не съзнавате? Още ли е закоравяло сърцето ви?

18 Като имате очи, не виждате ли? И като имате уши, не чувате ли? И не помните ли?

19 Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко коша пълни с къшеи вдигнахте? Казаха Му: Дванадесет.

20 А когато разчупих седемте на четирите хиляди души, колко кошници пълни с къшеи вдигнахте? Казаха Му: Седем.

21 И им каза: Още ли не разбирате?

22 След това дойдоха във Витсаида. И доведоха при Него един сляп и Му се молиха да се докосне до него.

23 А Той хвана слепия за ръка и го изведе вън от селото; и като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо?

24 А той, като повдигна очи, каза: Виждам хората; защото виждам неща като дървета, които ходят.

25 После пак положи ръце на очите му и той втренчи очите си, оздравя и виждаше всичко ясно.

26 И го изпрати у дома му, като каза: Не влизай в селото, (нито казвай това на някого от селото).

27 И Иисус излезе с учениците Си по селата на Кесария Филипова. И по пътя попита учениците Си, като им каза: Какво казват хората, кой съм Аз?

28 А те в отговор Му казаха: Йоан Кръстител; други – Илия; а други – един от пророците.

29 Тогава ги попита: А вие какво казвате, кой съм? Петър в отговор Му каза: Ти си Христос.

30 И Той им заръча да не казват на никого за Него.

31 И започна да ги учи, че Човешкият Син трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от старейшините и главните свещеници, и книжниците и да бъде убит, и след три дни да възкръсне.

32 И открито говореше това слово. А Петър Го взе настрана и започна да Го мъмри.

33 А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмри Петър, като каза: Махни се, Сатана, и иди зад Мен, защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките.

34 И повика множеството заедно с учениците Си и им каза: Ако някой иска да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека вземе кръста си и нека Ме следва.

35 Защото, който иска да спаси живота си, ще го загуби; а който загуби живота си заради Мен и заради благовестието, ще го спаси.

36 Понеже какво се ползва човек, като спечели целия свят, а изгуби живота си?

37 Защото, какво би дал човек в замяна на живота си?

38 Защото, ако се срамува някой заради Мен и заради Моите думи в този прелюбодеен и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Своя Отец със светите ангели.

глава 9:

1 И им каза: Истина ви казвам: има някои от стоящите тук, които няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство, дошло със сила.

2 И след шест дни Иисус взе Петър, Яков и Йоан и ги заведе на една висока планина насаме; и се преобрази пред тях.

Тест 1 Деяния на апостолите 1-2 глава