Послание към римляните, глава 2

1 Затова ти си без извинение, о, човече, който и да си ти, който съдиш, защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото. 2 А знаем, че Божият съд е според истината върху тези, които вършат такива работи.

3 И ти, човече, който съдиш онези, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш Божия съд, като вършиш и ти същото?

4 Или презираш богатството на Неговата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост те води към покаяние?

5 Но с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие справедливият съд на Бога,

6 който ще отплати на всекиго според делата му:

7 вечен живот на тези, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;

8 и гняв и негодувание на онези, които са себелюбиви и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;

9 скръб и неволя на всяка човешка душа, която върши зло – първо на юдеина, после и на гърка;

10 а слава и почест, и мир на всеки, който върши добро – първо на юдеина, после и на гърка.

11 Понеже Бог не гледа на лице.

12 Защото тези, които са съгрешили без закон, без закон и ще погинат; и които са съгрешили под закона, чрез закона и ще бъдат съдени –

13 защото не слушателите на закона са праведни пред Бога, а изпълнителите на закона ще бъдат оправдани;

14 понеже, когато езичниците, които нямат закона, по природа вършат това, което се изисква от закона, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,

15 те доказват, че действието на закона е написано на сърцата им, за което свидетелства и тяхната съвест, а мислите им една друга се обвиняват или извиняват –

16 в деня, когато Бог чрез Иисус Христос ще съди скритото на хората според моето благовестие.

17 Ето, ти се наричаш юдеин и се облягаш на закона, и се хвалиш с Бога,

18 и знаеш волята Му, и изпитваш мненията, понеже си обучен в закона,

19 и си уверен в себе си, че си водач на слепите, светлина на онези, които са в тъмнина,

20 наставник на неразумните, учител на невръстните, понеже имаш в закона олицетворение на познанието и на истината.

21 Тогава ти, който учиш другиго, себе си не учиш ли? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?

22 Ти, който казваш да не прелюбодействат, прелюбодействаш ли? Ти, който се отвращаваш от идолите, светотатстваш ли?

23 Ти, който се хвалиш със закона, позориш ли Бога, като нарушаваш закона?

24 Защото „заради вас се хули Божието Име между езичниците“, както е писано.

25 Понеже обрязването наистина ползва, ако изпълняваш закона, но ако си нарушител на закона, твоето обрязване става необрязване.

26 И така, ако необрязаният пази наредбите на закона, няма ли неговото необрязване да му се счете за обрязване?

27 И онзи, който е в природното си състояние необрязан, но изпълнява закона, няма ли да осъди теб, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона? 28 Защото не е юдеин онзи, който е външно такъв, нито е обрязване онова, което е външно, на плътта;

29 а юдеин е този, който е вътрешно такъв, и обрязване е това, което е на сърцето, в Духа, а не в буквата, чиято похвала не е от хората, а от Бога.

глава 3

1 Тогава какво е предимството на юдеина или каква е ползата от обрязването?

2 Много, във всяко отношение. И първо, защото на тях се повериха Божиите слова.

3 Тогава какво? Ако някои бяха неверни, тяхната невярност ще унищожи ли Божията вярност?

4 Да не бъде! Но нека признаваме, че Бог е истинен, а всеки човек – лъжлив, както е писано: „за да се оправдаеш в думите Си и да победиш, когато се съдиш.“

5 Но ако нашата неправда изтъква Божията правда, какво ще кажем?Несправедлив ли е Бог, когато нанася гняв? По човешки говоря.

6 Да не бъде! Понеже, как тогава Бог ще съди света?

7 Защото, ако чрез моята лъжа Божията истина преизобилства за Неговата слава, то защо и аз още да бъда осъждан като грешник?

8 И защо да не вършим зло, за да дойде добро, както някои клеветнически твърдят, че ние така говорим? На такива осъждането е справедливо.

9 Тогава какво? Имаме ли ние някакво предимство пред езичниците? Съвсем не, защото вече обвинихме и юдеи, и гърци, че те всички са под грях.

10 Както е писано: „Няма праведен нито един,

11 няма никой разумен, няма кой да търси Бога.

12 Всички се отклониха, заедно станаха негодни, няма кой да върши добро, няма нито един.“

13 „Гроб отворен е гърлото им, с езиците си мамят.“ „Аспидова отрова има под устните им.“

14 „Техните уста са пълни с проклятие и горчивина.“

15 „Краката им са бързи да проливат кръв,

16 опустошение и разорение е в пътищата им

17 и те не са познали пътя на мира.“

18 „Пред очите им няма страх от Бога.“

19 А знаем, че каквото казва законът, казва го на онези, които са под закона, за да се затворят устата на всекиго и целият свят да бъде подсъдим пред Бога.

20 Защото нито едно създание няма да се оправдае пред Него чрез делата на закона, понеже чрез закона става само познаването на греха.

21 Но сега отделно от закона се яви Божията правда, за която свидетелстват законът и пророците,

22 тоест Божието оправдание чрез вяра в Иисус Христос, за всички (и на всички), които вярват; защото няма разлика,

23 защото всички съгрешиха и са лишени от Божията слава,

24 но се оправдават даром от Неговата благодат чрез изкуплението, което е в Христос Иисус.

25 Него Бог постави за умилостивение чрез Неговата кръв посредством вяра; за да покаже Своята правда в опрощаването на греховете, извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше,

26 за да покаже Своята правда в настоящото време – че Той е справедлив и че оправдава този, който вярва в Иисус.

27 Тогава къде е хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? На делата ли? Не, а чрез закона на вярата.

28 И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата по закона.

29 Или Бог е Бог само на юдеите, а не и на езичниците? Да, и на езичниците също, 30 защото един е Бог, който ще оправдае обрязаните по вяра и необрязаните чрез вяра.

31 Тогава отменяме ли закона чрез вяра? Да не бъде! А утвърждаваме закона.