ПАСХА - МИНАВАНЕТО

06 Април 2018 г.
ПАСХА - МИНАВАНЕТО
"В онази нощ Аз ще мина през египетската земя и ще поразя всяко първородно в египетската земя, от човек до животно; и ще извърша съд против всичките
египетски богове. Аз съм ГОСПОД. И когато децата ви попитат: Какво означава тази служба у вас? – тогава да отговорите: Това е жертва за Пасхата на
ГОСПОДА, който отмина къщите на израилевите синове в Египет, когато порази египтяните, а нашите къщи спаси. Тогава народът се наведе и се поклони."
(Изход 12:12, 26, 27)





„Пасха“ означава „Господното минаване“. Това е било минаване за съд и същевременно за спасение. Когато Бог решава да освободи Своя народ от робството
в Египет, Той избира Мойсей за Свой пратеник. Мойсей се явява пред фараона и му предава, че Богът на евреите иска Неговият народ да излезе от Египет и да
Му послужи в пустинята. Фараонът презрително отхвърля искането с аргумента, че не познава този Бог. Следват многобройни доказателства за реалността и
могъществото на Бога. Въпреки многото шансове фараонът отказва да пусне народа. Накрая вече настъпва моментът на окончателния съд. Той е страшен –
смъртта на всяко първородно, на човек и животно в Египет. Бог наказва началото на живота у човека. Хората трябва да разберат, че заслужават най-страшното
– смъртта. Това не е някакъв национален геноцид. Това е Божият съд над злото и затова събитието на Пасхата има изключително голямо значение. Съдът би
засегнал и евреите, но Бог им казва да принесат в жертва едногодишно агне без недостатък и с кръвта му да намажат рамките на вратите си. Когато Господ
минава, за да погуби първородните, Той ще отмине къщите, които са белязани по този начин. Смъртта се избягва чрез кръвта на жертвеното агне. Спасението
от Божия съд се дължи не само на принесената жертва, но и на доверието в нея. Спасението не зависи от праведността на човека или пък от неговата
националност. Когато впоследствие евреите излизат от Египет, заедно с тях излиза и голямо разноплеменно множество. Очевидно и много други хора са
разбрали за възможността за спасение и са се възползвали от нея. Присъдата се стоварва върху онези, които упорстват в неверието си. И върху египетските
богове – върху Божия противник Сатана.


Тази история е дълбоко символична и продължава да е актуална и за нас. Злото се натрупва в човечеството и в него участват всички хора. Няма човек, който
да е толкова невинен, че да не заслужава Божия съд. Отлагането на този съд се дължи на милостта и търпението на Бога, а не на добрината на хората. Но
Божието търпение очаква покаяние от страна на човека. Когато покаянието упорито липсва, настава краят на търпението и идва времето на съда. Този съд ще
помете и всички съвременни богове – всички лъжливи идеи и фантасмагории, които изместват истинския Бог в сърцето на хората. И днес, както тогава,
спасението е възможно единствено чрез една невинна жертва. Божият Син Иисус Христос е наречен Божият Агнец. В Новия Завет изрично се казва, че Той е
бил заклан като наша Пасха. Той е жертвата, Неговата кръв е пролята вместо нашата, Неговата смърт замества нашата. Той е понесъл вместо нас Божия съд и
затова ние имаме шанс за спасение. И днес за човека има само две възможности – да бъде от Божия народ или от Божиите противници. Неутрална позиция
няма.


Днес от нас не се иска да мажем вратите си с кръв. Иска се да се покаем пред Бога за греховете си и да повярваме в жертвата на Христос. Така Неговата кръв
белязва завинаги вратата на сърцето ни. И когато настане Божият съд, а той неслучайно се нарича „Страшният съд“, всеки, който е потърсил закрила в
пролятата кръв на Христос, ще бъде пощаден и спасен.



Новини
Препоръчваме да прочетете
статии по актуални теми и събития
Библейски тестове
реши тестове, събери точки, спечели книги