За душата За интелекта - поредица Christiana

Алберт, наречен още от съвременниците си Велики е роден около
1200г. в Лауинген на Дунав в областта Швабия (част от днешна южна
Германия)в рицарско семейство
През 1223г. Алберт се присъединява към "ордена на
проповедниците", както се наричат доминиканците заради
специфичната им нагласа към изследване и проповядване на
християнското учение. Той е преподавател в университета в Париж,
където негов студент е Тома от Аквино. В Кьолн е основател на висша
школа, прераснала днес в Кьолнски университет.
Изследователие обособяват условно два етапа от творчетсвото на
Алберт Велики - преди своето преподаване в Кьолнския университет:
със своите съчинения си поставя за цел "да направи Аристотел
разбираем за латиняните".
Публикуваните в настоящото издание съчинения на Алберт Велики са
особено знаменателни за цялостното му творчество.
ЗА ПРИРОДАТА И ПРОИЗХОДА НА ДУШАТА възнивка в рамките на
мащабния проект за коментиране на целия corpus aristotelicus.
Съчинението възниква не по-късно от 1262-63 г. като част от
физическите коментари, доколкото тъкмо физиката е науката, която
се занимава с нещата които по своето определение съществуват в
материята и в движение - а такава именно е душата. Но науката за
душата същевременно не се вмества изцяло в рамките на физиката, а
граничи с областта на метафизичното, тъй като по своя произход и
по своята крайна цел, душата не би могла да попада в сферата на
физичното. И макар , че съчинението по своя замисъл да се включва в
проект за тълкуване на Философа, то не се отнася директно към
никой негов оригинален текст, а е именно "отклонение", което
допълва, разяснява, и в крайна сметка преодолява Аристотел.
Малко преди това около 1259г., Алберт пише трактата ЗА
ИНТЕЛЕКТА И УМОПОСТИГАЕМОТО, който според мнозина
изследователи бележи сърцевината и връхната точка в Албертовата
философия. Съчинението представлява самостоятелен философски
текст на Алберт. В него той развива своята идея за обвързаността на
физиката и метафизиката, обосноваваща възможността на човешкия
интелект да постигне съзерцание на отделните същности и в крайна
сметка - на Бога, с което човек постига и върховно щастие. ЗА
ПРИРОДАТА И ПРОИЗХОДА НА ДУШАТА и ЗА ИНТЕЛЕКТА И
УМОПОСТИГАЕМОТО бележат зрелия и оригинален период от
творчеството на Алберт Велики.’